Изкуствоведът Диана Пикасо, внучка на Пабло Пикасо, фокусира голяма част от изследователската си работа върху творчеството на великия модернист. Експерт е по скулптурите на Пикасо и автор на многобройни публикации, посветени на творчеството му. От 2003 г. проучва и описва тази част от богатото му художествено наследство, в резултат на което издава 4-томен „Каталог- Резоне“ на всички известни скулптури от Пабло Пикасо.

През декември 2009 г. Диана Пикасо посети София за откриването на Галерията за модерно изкуство. Тя представи серия еротични рисунки на Пикасо, както и книга, посветена на еротичното му творчество - „Изкуството може да бъде само еротично“.

Д-р Геза фон Хабсбург е международно признат изкуствовед и експерт по изкуството на Салвадор Дали. През 2010 година той бе куратор на най-голямата ретроспективна изложба от графични творби на Дали в София, съвместен проект на Национална галерия за чуждестранно изкуство и Галерията за модерно изкуство.

Ерцхерцогът на Австрия, принц на Унгария и Бохемия (Géza Ladislaus Euseb Gerhard Rafael Albert Maria von Habsburg-Lothringen) е роден в Будапеща на 14-ти ноември 1940 г. Син е на ерцхерцог на Австрия - Франц Йосиф (1895-1957), и съпругата му принцеса Анна Саксония (1903-1976), внук на краля на Саксония - Фридрих Август III, и пра-пра внук на император Франц-Йосиф.

Д-р Геза Фон Хабсбург е експерт и по ювелирната колекция на Фаберже /Fabergé/, автор на редица книги за бижутерийния майстор на руския императорски двор и над 75 публикации по свързани теми в различни списания за изкуство по цял свят. Като член на управителния съвет на Fabergé Arts Foundation, посвещава голяма част от кариерата си като куратор на редица международни изложби на Fabergé.

Д-р фон Хабсбург води курсове в The New York School of Interior Design, The Bard Graduate Center for Studies in the Decorative Arts и New York University. Понастоящем е лектор към Metropolitan Museum of Art, Ню Йорк.

Питър Томас Блейк е роден на 25 юни 1932 г. в Дaрфорд. По настоящем живее в Чисуик (Лондон). Основоположникът на британския поп арт формира своя оригинален почерк и силно присъствие в края на 50-те години. През дългогодишната си кариера той създава колажи, скулптури, гравюри, както и комерсиално изкуство под формата на графики и обложки на музикални албуми. Сър Питър Блейк преподава в многоуважавани арт институции като St.Martin's School of Art и Тhe Royal College. През 2002 г. е удостоен от Кралицата с рицарско звание за заслуги в областта на изкуството.

Блейк участва в много групови изложби, а първата му самостоятелна изява е през 1960 г. в Института за съвременни изкуства.

През 1961 г. излага свои произведения редом с Дейвид Хокни и Ерби Китаж - признати по онова време за едни от първите поп арт британски артисти - на изложбата "Младите Съвременници". През същата година печели наградата за млади таланти „Джон Мурс” за своята работа „Автопортрет със значки” (днес част от колекцията на Tate Лондон). Блейк привлича вниманието на широката общественост, когато заедно с Полин Боти, Дерек Бошер и Питър Филипс участват в „Pop Goes the Easel”, филм на Кен Ръсел, разказващ за появата и на движението поп арт, излъчен по Би Би Си през 1962 г. От 1963 г. Блейк е представляван от Робърт Фрейзър, който го поставя в центъра на популярната лондонска култура.

През 2007 г. Tate Liverpool показа мащабна ретроспективна изложба с картини на Питър Блейк, най-голямата след изложбата му в Tate Gallery през 1983 г.

На 79-годишна възраст артистичните усилия на сър Питър съвсем не са намалели. През ноември 2010 г. в галерия Waddington бе открита изложбата „Homage 10 x 5“ с 50 нови творби на художника, посветена на почитта му към 10-имата артисти, които най-много го вдъхновяват. Последното арт шоу на Блейк, наречено „Питър Блейк: World Tour“, гостува от 14 април 2011 г. в галерия Mary Ryan (Ню Йорк), а в началото на октомври той откри първата си експозиция в София.

Ирина Мутафчиева е директор на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Родена е в София. Първоначално следва „Дизайн” в Националната художествена академия, впоследствие - „Изкуствознание. Защитава магистърска степен по специалността с дипломна работа на тема история на дизайна. Прави редовна аспирантура в областта на руския авангард от 20-те години на миналия век в Москва. Специализира мениджмънт на културата, колекциониране, бизнес-оценка на произведения на изкуството и опазване на съвременното изкуство. Основните й изследователски интереси са свързани с модерното европейско изкуство на 20-ти век. Публикациите й в специализирани издания са по отделни проблеми из историята и теорията на изкуството и на дизайна, пише монографични очерци. Организатор е на много изложби (1977 - 2010). Трудовата й биография включва работа като уредник в СГХГ, НГЧИ и НХГ, като редактор в сп. „Изкуство” и като експерт в Министерство на културата. За втори мандат е директор на Националната галерия за чуждестранно изкуство.

Деница Атанасова-Гергова е основател и президент на първата по рода си у нас Галерия за модерно изкуствo. Завършила е училище по приложни изкуства, след което придобива и магистърска степен по „Масови комуникации“ в Нов български университет. Специализира колекциониране и оценяване на модерно и съвременно изкуство в престижните аукционни къщи „Кристи'с“ и „Сотби'с“. Като арт директор и президент на Галерията за модерно изкуство в София, вече две години работи за утвърждаването на световните тенденции на арт пазара и развитието на колекционерски интерес към него. Галерията представя работи с музейно качество и разполага с най-значимата частна колекция от оригинални графични творби на известни майстори на 20 век като Пикасо, Шагал, Миро, Матис, Дали и други. Следвоенното американско изкуство е представено с имената на Анди Уорхол, Джеф Кунс, Робърт Индиана. Важно място в постоянната колекция заемат работите и на съвременни творци като Кийт Харинг, американския нео-експресионист Хънт Слонъм, британския концептуалист Деймиън Хърст и други световноизвестни артисти. Българският щрих в експозицията са няколко творби на Кристо, свързани с проектите му в Берлин и Абу Даби, платна на Хубен Черкелов, който твори в Америка, художникът от български произход Жул Паскин. Изброените автори са утвърдени и добре позиционирани на световния арт пазар, а техните произведения са обект на дългогодишен колекционерски интерес.

Сред значимите събития, организирани и проведени в галерията, са премиерата на най-влиятелния жив артист Деймиън Хърст в България, най-голямата изложба от графични творби на Салвадор Дали, гостувала досега у нас (съвместен проект с НГЧИ), посещението на Ерик Мурло - наследник на френското литографско „Ателие Мурло“, който откри лично изложбата „Свидетели на своето време“ с 50 редки творби на Пабло Пикасо, Хуан Миро, Фернан Леже, Марк Шагал и Раул Дюфи. През месец октомври 2011 в арт салона беше представена за първи път у нас съвместна изложба на най-забележителните британски съвременни автори - на основоположника на британския поп арт Питър Блейк и скулпторите Аниш Капур, Марк Куин и Деймиън Хърст.

Валери Стефанов е председател на Съюза на колекционерите в България. Роден е през 1958 г. Завършва специалността “Българска филология” в СУ ”Св. Климент Охридски”. От 1984 е преподавател в СУ ”Св. Климент Охридски”. Бил е ръководител на Катедрата по българска литература и декан на Факултета по славянски филологии в СУ ”Св. Климент Охридски”. Валери Стефанов е доктор на филологическите науки с докторат на тема “Човекът в словото. Проблематизации на идентичността в българската литература” и професор по история на българската литература. Автор е на книгите: Имената на времето, Народна младеж, 1989; Разказвачът на модерните времена, Български писател, 1990; Творбата – безкраен диалог, Университетско издателство “Свети Климент Охридски”, 1992; 2-ро издание, 1994; Лабиринтите на смисъла, Университетско издателство “Свети Климент Охридски”, 1993; Литературната институция, Анубис, 1995; Участта Вавилон, Анубис, 2000; Литературата и нейната съдба, Анубис, 2002; Българска литература ХХ век, Анубис, 2003; Творбата – място в света, Диоген, 2004; Изкуството да пишем, В съавторство с Александър Панов, Диоген, 2004; Изгубените магарета, роман, Стандарт, 2005; Българската литература – светове и светувания, В съавторство с Милена Кирова, Данте, 2006; Дяволът. Опити върху възмутителната история на злото, Университеско издателство “Свети Климент Охридски”, 2007; Някой отдолу..., роман, Диоген, 2008; Българска словесна култура, Университетско издателство “Свети Климент Охридски”, 2009.

Любен Генов е председател на Съюза на българските художници. Роден е на 18.11.1966 в гр. Оряхово. Завършва средно специално художествено училище – гр.Троян (1985), педагогически колеж по изобразително изкуство "Св. Иван Рилски" – гр. Дупница (1991), частна художествена академия "Жул Паскин" – София (1996), Шуменски университет „Епископ Константин Преславски” (2010/2011). През 2002 г. специализира в „Сите интернационал дез’ар”, Париж. Участва в редица самостоятелни ("Живопис" – галерия "Сите дез'ар", Париж, 2002; "Акустично" - Градска художествена галерия, София, 2005; "Вътрешни звуци" – галерия ЮКА, Варна2006; "Синева" - център-ателие "Шмиргела", София 2007; "Река" - галерия "Агрион", София, 2008; „Разпилени петна” – галерия „Агрион”, София, 2009; “Импровизации” – Арт клуб „Жреци на музите”, 2010), съвместни ("Звук Вибрация Тишина" – живопис, галерия “Шипка 6”, съвместно с Юлий Таков и Георги Карантилски, 2002; "Живопис и скулптyра" – галерия “Кръг +”, съвместно с Нина Русева и Павлин Радевски София, 2003; "Абстрахирано" – живопис, галерия "Шипка 6", съвместно с Момчил Георгиев и Юлий Таков, 2005) и групови („Международно триенале на живописта” – галерия „Шипка”6, София, 1995; „Информал” – галерия „Райко Алексиев”, София, 2001; „10 х 5 х 3” – галерия „Шипка”6, 2003; „Поетична - социална реалност” – галерия „Шипка”6, София, 2004; „Лични митологии” – галерия „Шипка”6, 2005; „Награди М - тел” – галерия ”Шипка”6, 2006; „Трафик” – галерия „Шипка”6, София, 2007; „Идентичности” – галерия „Шипка”6; „Близка Дистанция” – галерия „Шипка”6, 2008; „Родени независими” галерия „Шипка”6; „Реалност - фикция” галерия „Шипка”6, 2009) изложби в България и чужбина ("Съвременни български художници - конкурс М-тел" - Кюнстлерхаус, Виена, 2006; "Пластично-концептуално" – Словакия, Полша, Холандия, Германия, 2006; „Актуална сцена България” – Музей „Лудвиг”, Кобленц, Германия , 2008; „Цветовете на промяната” – галерия „Артис”, Бюрен, Швейцария, 2010). Носител е на награда от Национален конкурс за живопис – "Българската духовна и материална култура - нашата идентичност по пътя към Европа".

Свилен Стефанов е български историк на изкуството, критик, куратор и (нео)концептуален художник. Роден е през 1966 г. в София. Завършва художествена гимназия, а през 1992 г. се дипломира със специалност „История на изкуството“ в НХА. През 1997 г. защитава докторат по изкуствознание. Ръководи Катедра „Изкуствознание“ в Националната художествена академия в София и е главен редактор на списание „Изкуство и критика”. Работи като историк на изкуството, критик и куратор. Автор е на книгите: „Българският печат от 20-те години. Особености на визуалния език“ (1994), „Културни измерения на визуалното“ (1998), „Изкуство между традицията и провокацията“ (2001), както и на „Авангард и норма“ (2003) - първото цялостно изследване на концептуалното изкуство в България между 70-те и края на 90-те години на 20 век. Свилен Стефанов е куратор на: II Международно бианале, Буенос Айрес, Аржентина (куратор на българското участие) – 2002 г.; Българският пейзаж като метафора, галерия XX L - 2001 г.; Видеомаратон, Център за съвременно изкуство, Кишинев, Молдова (куратор на българското участие) – 2000 г.; Социално изкуство от България, Дом "Витгенщайн, Виена, Австрия; Нови радикални практики, Галерия XXL - 1997 г.; Пластическият образ на 90-те, НДК ¬- 1996 г.; Свидетелства. Реалната Различност. III Годишна изложба на Център за изкуства "Сорос", СГХГ; N-Forms. Реконструкции и интерпретации, I Годишна изложба на Център за изкуство "Сорос", галерия "Райко Алексиев" - 1994 г.